Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Euchloe cardamines ● Следващ вид: Euchloe ausonia ● Към видовия списък ● Към началото

Euchloe gruneri (Herrich-Schäffer, [1851])
Име в Tolman & Lewington (1997): Anthocharis gruneri

Ареал: Южната част на Балканския п-ов, западна Азия до Кавказ.

Разпространение в България: Много локален, среща се в Алиботуш: Хамбар дере (Drenowski 1934), вулканичния рид Кожух до Рупите, Беласица при Петрич (Несторова 1984), ниските мраморни части на южен Пирин от селата Голешово и Нова Ловча на север до гр. Гоце Делчев (лични наблюдения), Господинци и Разлог (Abadjiev 2001). На височина от около 100 до 1650 м.

Биотоп: Сухи, храсталачести скалисти склонове.

Биология: Едно поколение от края на март до май. Гъсениците се хранят с Aethionema (Brassicaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Малочислен вид с ограничен ареал у нас. IUCN категория: Vulnerable.

	Ареал: Южната част на Балканския п-ов, западна Азия до Кавказ. Разпространение в България: Много локален, среща се в Алиботуш: Хамбар дере (Drenowski 1934), вулканичния рид Кожух до Рупите, Беласица при Петрич (Несторова 1984), ниските мраморни части на южен Пирин от селата Голешово и Нова Ловча на север до гр. Гоце Делчев (лични наблюдения), Господинци и Разлог (Abadjiev 2001). На височина от около 100 до 1650 м. Биотоп: Сухи, храсталачести скалисти склонове. Биология: Едно поколение от края на март до май. Гъсениците се хранят с Aethionema (Brassicaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Малочислен вид с ограничен ареал у нас. IUCN категория: Vulnerable.

Euchloe gruneri (Herrich-Schäffer, [1851])