Предишен вид: Hipparchia briseis ● Следващ вид: ? Hipparchia graeca ● Към видовия списък ● Към началото
Hipparchia orestes (De Prins & van der Poorten, 1981)
Име в Tolman & Lewington (1997): Pseudochazara orestes
Ареал: Балкански ендемит, срещащ се само в малък район в северна Гърция и югозападна България.
Разпространение в България: За пръв път един мъжки е бил уловен в края на 1980-те години в южен Пирин, но без точни данни. През 1993 установен в открития от мен единствен за страната ни биотоп на Euchloe penia - южните мраморни склонове на южен Пирин между селата Парил и Нова Ловча на височина 700-800 м (Abadjiev 1993). По-нови находки от същото място след юли 1994, когато там намерих няколко екземпляра, няма. Наскоро обаче е установен и на други места в южен Пирин.
Биотоп: Сухи скалисти мраморни склонове с южно изложение, обрасли с рядък храсталак.
Биология: Едно поколение годишно през юни и юли. Гъсениците се хранят с житни (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).
Стeпен на застрашеност: Много рядък вид с извънредно ограничен ареал у нас и като цяло, разпространението и популационната му динамика у нас се нуждаят от целенасочени проучвания. IUCN категория: Vulnerable. Препоръчвам да се включи в Червената Kнига на България и да бъде защитен със закон.
Ново!
Предишен вид: Hipparchia briseis ● Следващ вид: ? Hipparchia graeca ● Към видовия списък ● Към началото
