Предишен вид: Hipparchia volgensis ● Следващ вид: Hipparchia fatua ● Към видовия списък ● Към началото
Hipparchia statilinus (Hufnagel, 1766)
Име в Tolman & Lewington (1997): Neohipparchia statilinus
Ареал: Северна Африка, Европа без Феноскандия и Великобритания, Мала Азия до Кавказ.
Разпространение в България: Широко разпространен от морското равнище до около 1400 м.
Биотоп: Сухи горещи храсталачести места в покрайнините на дъбови гори; скалисти припечни склонове.
Биология: Едно поколение годишно от юни до септември. Гъсениците се хранят с различни житни (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).
Стeпен на застрашеност: Широко разпространен и често срещан вид у нас. IUCN категория: Lower risk, least concern.
