Предишен вид: Pieris napi ● Следващ вид: Pieris daplidice ● Към видовия списък ● Към началото
Pieris krueperi Staudinger, 1860
Име в Tolman & Lewington (1997): Artogeia krueperi
Ареал: Южните и централни части на Балканския п-ов, Азия от Турция до северозападна Индия.
Разпространение в България: Локален в най-горещите части на страната, почти изключително южно от Стара Планина. Засега известен от северните карстови поли на Пирин и Рила, най-топлите, предимно карстови речни долини на западни и източни Родопи, подножието на Беласица до Петрич, долината на Струма (Земенско и Кресненско дефилета, вулканичния рид Кожух); Сливенска Стара Планина, Карлово, Преображенски Манастир и Искърското дефиле. От 100 до около 1000 м надм. вис.
Биотоп: Горещи, сухи скалисти места.
Биология: Две или три поколения годишно от април до края на август. Гъсениците се хранят с Alyssum (Brassicaceae) (Tolman & Lewington 1997).
Стeпен на застрашеност: Тази белянка има ограничено разпространение у нас, но популациите и са стабилни и биотопите в по-голямата си част не изглеждат застрашени от антропогенни фактори, с изключение на Кресненското дефиле. IUCN категория: Lower risk, near threatened.
Предишен вид: Pieris napi ● Следващ вид: Pieris daplidice ● Към видовия списък ● Към началото
