Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Plebeius orphicus ● Следващ вид: Plebeius nephohiptamenos ● Към видовия списък ● Към началото
Plebeius ripartii (Freyer, 1830)
Име в Tolman & Lewington (1997): Agrodiaetus ripartii

Систематика: "P. ripartii" в понастоящем приетия обхват е таксон, който явно се състои от няколко близкородствени вида. Необходими са целенасочени изследвания на групата, за да се изясни ситуацията.

Ареал: Южна и (като реликт) частично средна Европа (северна Испания, южна Франция, северна Италия, южна Полша, Балкански п-ов), Мала Азия, степите на югоизточна Европа почти до Байкал (но виж Систематика).

Разпространение в България: Локален в планинските райони и полите им между 200 и 1950 м надм. вис., особено в западните, югозападните и южните части на страната ни.

Биотоп: Сухи тревисти, каменисти и/или скалисти места, почти винаги на варовит терен.

Биология: Едно поколение годишно, от края на юни до септември. Гъсениците се хранят с Onobrychis (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Локален вид, но обикновен в местообитанията си и не е е пряко застрашен. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

Предишен вид: Plebeius orphicus ● Следващ вид: Plebeius nephohiptamenos ● Към видовия списък ● Към началото

	Систематика: "P. ripartii" в понастоящем приетия обхват е таксон, който явно се състои от няколко близкородствени вида. Необходими са целенасочени изследвания на групата, за да се изясни ситуацията. Ареал: Южна и (като реликт) частично средна Европа (северна Испания, южна Франция, северна Италия, южна Полша, Балкански п-ов), Мала Азия, степите на югоизточна Европа почти до Байкал (но виж Систематика). Разпространение в България: Локален в планинските райони и полите им между 200 и 1950 м надм. вис., особено в западните, югозападните и южните части на страната ни. Биотоп: Сухи тревисти, каменисти и/или скалисти места, почти винаги на варовит терен. Биология: Едно поколение годишно, от края на юни до септември. Гъсениците се хранят с Onobrychis (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Локален вид, но обикновен в местообитанията си и не е е пряко застрашен. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

Plebeius ripartii (Freyer, 1830)