Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Plebeius admetus ● Следващ вид: Plebeius orphicus ● Към видовия списък ● Към началото
Plebeius aroaniensis (Brown, 1976)
Име в Tolman & Lewington (1997): Agrodiaetus aroaniensis

Систематика: Възможно е всички съобщения на този таксон, описан от масива Хелмос в южна Гърция, от България всъщност да се отнасят до наскоро описания от северна Гърция в ранг на вид таксон eleniae (Coutsis & De Prins, 2005). Тук засега запазвам името aroaniensis за българските популации, докато не бъде окончателно потвърден видовият ранг на eleniae и не бъдат изследвани хромозомите на нашите популации.

Ареал: Ендемит на Балканския п-ов, но точният ареал е неизвестен поради несигурната му систематика (виж горе). Съобщен е от Гърция, България и Република Македония.

Разпространение в България: За пръв път открит от мен през юли 1993 в Хамбар Дере в Алиботуш (Kolev 1994a), по-късно открит и в южен Пирин, Стара Планина при Сливен (Kolev & van der Poorten 1997) и западните Родопи (Bálint 1995, Kolev 2005c). Среща се от 700 до около 1700 м надм. вис.

Биотоп: Сухи тревисти каменисти и/или скалисти, често стръмни места на варовит терен.

Биология: Едно поколение годишно, от края на юни до август. Гъсениците се хранят с Onobrychis (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Този интересен балкански ендемит е извънредно локален, обикновено малочислен и със много ограничен ареал у нас, въпреки че не е пряко застрашен. IUCN категория: Vulnerable. Препоръчвам да се включи в Червената Kнига на България.

Предишен вид: Plebeius admetus ● Следващ вид: Plebeius orphicus ● Към видовия списък ● Към началото

	Систематика: Възможно е всички съобщения на този таксон, описан от масива Хелмос в южна Гърция, от България всъщност да се отнасят до наскоро описания от северна Гърция в ранг на вид таксон eleniae (Coutsis & De Prins, 2005). Тук засега запазвам името aroaniensis за българските популации, докато не бъде окончателно потвърден видовият ранг на eleniae и не бъдат изследвани хромозомите на нашите популации. Ареал: Ендемит на Балканския п-ов, но точният ареал е неизвестен поради несигурната му систематика (виж горе). Съобщен е от Гърция, България и Република Македония. Разпространение в България: За пръв път открит от мен през юли 1993 в Хамбар Дере в Алиботуш (Kolev 1994a), по-късно открит и в южен Пирин, Стара Планина при Сливен (Kolev & van der Poorten 1997) и западните Родопи (Bálint 1995, Kolev 2005c). Среща се от 700 до около 1700 м надм. вис. Биотоп: Сухи тревисти каменисти и/или скалисти, често стръмни места на варовит терен. Биология: Едно поколение годишно, от края на юни до август. Гъсениците се хранят с Onobrychis (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Този интересен балкански ендемит е извънредно локален, обикновено малочислен и със много ограничен ареал у нас, въпреки че не е пряко застрашен. IUCN категория: Vulnerable. Препоръчвам да се включи в Червената Kнига на България.

Plebeius aroaniensis (Brown, 1976)